it’s official now…

Петък, около пет вечерта, квартален магазин „Фантастико“, много народ… То в тия „магазини“ и да няма народ, опашки на касите пак има – така си работят просто, не си дават зор. Докато чакам реда си на една от тези каси зяпам хората по съседните опашки, какво са купили, как броят стотинки или разгръщат дебелички бали банкноти, от каква височина общуват с жената на касата, силата на гласа с който се обръщат към нея… може да не е възпитано, но е интересно. Може да ви научи на много… мен ме научи…