Raydon on the Net

it’s official now…

Posted in безсърдечно by raydon on февруари 15, 2008

Петък, около пет вечерта, квартален магазин „Фантастико“, много народ… То в тия „магазини“ и да няма народ, опашки на касите пак има – така си работят просто, не си дават зор. Докато чакам реда си на една от тези каси зяпам хората по съседните опашки, какво са купили, как броят стотинки или разгръщат дебелички бали банкноти, от каква височина общуват с жената на касата, силата на гласа с който се обръщат към нея… може да не е възпитано, но е интересно. Може да ви научи на много… мен ме научи…

Та на съседната опашка… възрастна жена, овехтели дрехи, поне дузина натрупани една върху друга, за да си припокрият явно една на друга дупките и зирките, та с общи усилия да предпазят стопанката си от студа. Клин, провиснал на коленете… Но иначе дрехите са си видимо чисти. Самата жена е чистоплътна, косата й е поразбъркана, но все пак прибрана в опит за кок от ония кокове задължителни за възрастните жени. Ясен поглед, в очите й дори има усмивка, доволна е явно от покупките. Купила си е най-вече зеленчуци – миналогодишни репички, мърляни марули, дебели, опаковани в найлон, меки краставици и други трудно разпознаваеми вече растителни видове- все боклука, който тия от „Фантастико“ наричат „зеленчук“ и сигурно го взимат от сергиите на кварталните пазарчета за без пари, когато продавачите там искат да се отърват от залежалата стока. Момичето на касата мина всичко през четеца и бодро обяви – 20 лева и 19 стотинки… Жената подаде два ваучера (май ЧекДежене) за по десет лева всеки. Очевидно предварително беше си направила сметката и беше сложила в количката си толкова стока, колкото може да покрие с тях. Е и двадесет стотинки да додаде. И тук стана каквото стана… Като писна това момиче на касата срещу жената… Ама как така ваучери?! Ама защо не питала предварително дали може?!! Жената мига втрещено и тихо обяснява – ами то нали тук ги приемате, аз съм пазарувала с ваучери тука… Момичето набира – приемали, ама вече не, от февруари не приемат! Точка! Жената се оправдава, че не е знаела, няма никъде в магазина табелка, бележка поне пред касите, че не се приемат вече такива ваучери… Момичето обаче си фучи – има, няма, тя защо не била попитала! Да била питала! Жената вече се смалила двойно, опитва се да стане невидима едва ли не… какво ще правим сега? Предлага да отиде да опита да ги преобърне в пари някъде и да се върне – не може! не! не може да чака касиерката! Какво да правим?!? Вади смачкани дребни банкноти и монети – ето тука имам осем лева… и така някак неохотно хем ги подава на момичето на касата, хем не й се разделя с последните може би пари преди пенсия (почти края на месеца е). Момичето ги грабва и ги хвърля в чекмеджето на касата под насълзения вече поглед на жената… така става вече, така ще се оправят, ще сторнина почти две трети от покупките й и ще ги докара до осем лева… Жената вече съвсем не се вижда от ръба на плота на касата… смачква ваучърите в смущението си и ги натъпква в един от дузината джобове на една от дузината си жилетки… взима си олекналата торбичка с мърлявите повехнали „фантастико“ зеленчуци и почти на бегом излиза от магазина… не е нужно да казвам, че погледа й вече е мътен, няма и следа от усмивки и подобни…

Защо ви разказвам всичко това? За да изкарам „Фантастико“ лоши? Не. Няма нужда да ви манипулирам аз, просто идете на пазар там… За да покажа момичето на касата като безсърдечна кучка? И това не е… тя си има своя си нерадостна история – двеста-двеста и педесет заплата… удръжките за липсите я лапват половината… некултурни клиенти, дори пияници, кавги за ресто и дребни. Тъжна работа. И това не е.

Разказвам го, за да ви покажа какъв безсърдечен задник съм аз.

Бях там, на съседната каса. В джоба си имам поне три карти и достатъчно пари в кеш. Какво ми пречеше да взема ваучерите на жената (аз няма политика като на „Фантастико“ да не пиремам ваучери) и да платя покупките й, да приключа целия театър преди да е започнал? Можех да спестя унижението на тази жена. Тя е нечия майка… как бих реагирал, ако знам, че някой се отнася така с моята майка? Но направих ли нещо? Не. Изгледах цирка от край до край. Като най-обикновен средностатистически гъз без сърце.

Аз съм лош човек. Вече е потвърдено…

Tagged with:

3 Отговора

Subscribe to comments with RSS.

  1. sdawn said, on февруари 15, 2008 at 10:10 pm

    Аз съм поне трижди по-голям гъз:
    1. вднъж на една опашка една жена припадна, а аз стоях в ступор и нищо не направих (тогава бях малка и наистина се уплаших, обаче
    2. друг път в един подлез една жена пак беше паднала и хора я баха наобиколили, а аз ей така подминах;
    3. онзи ден асансьора във входа се беше запалил, аз аз нищо не направих, добре че има нормални съседи че щяха да ни изгорят къщите
    Тия трите ще ме тормозят вечно, то ще ми е за наказание.

  2. razmisli said, on февруари 17, 2008 at 1:49 am

    Човек понякога не може да реагира веднага, или не е свикнал. Случвало се е и аз да съжалявам, че не съм реагирала адекватно в подобни ситуации. Но си казвам, ще си взема урок за следващия път. Не се коси, нещата се подобряват :)

    Не е оправдание обаче поведението на продавачката. Или си човек дори и при 250 лева заплата, или не си. Бабката не и плаща заплатата. Точно би могла да я разбере нея самата по-добре, а не да се настървява на най-слабия. Не пишеш например какво и е било поведението към очевидно паричните.

  3. raydon said, on февруари 18, 2008 at 6:39 pm

    Не пиша, защото не мога да съдя хората… кой или кое ми дава право? Особено щом съм такъв задник. Мога да отговарям само за себе си…


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: