#!/bin/bash
#bash.tw - twitter bash script with spellcheck
STAT=$(echo $@)
UNAME=USERNAME
PW=PASSWORD

#=- Character Limit
if [ $(echo $STAT|wc -m) -gt 140 ]; then
 echo 'Too many characters: '$(echo $STAT|wc -m)
 echo 'Keep it under 140'
 exit 1
fi
#=- Spell Check
if [ -n "$(echo $STAT|aspell -a list|grep \&)" ]; then
 echo "Misspellings:"
 echo $STAT|aspell -a list|grep \&
 echo 'Post anyway? [Y/n]: '
 read RESPONSE
 if [ ! "$RESPONSE" = "y" ] && [ ! "$RESPONSE" = "Y" ] && [ ! -z "$RESPONSE" ]; then
   exit 0
 fi
fi
#=- Proxy huooi
if [ -z "$http_proxy" ]; then
 PROX=''
else
 PROXHOST=$(echo $http_proxy|sed 's/^.*@//')
 PROXUAP=$(echo $http_proxy|sed 's/@.*$//'|sed 's/^http:\/\///')
 PROX="-x $PROXHOST -U $PROXUAP "
fi

curl -u $UNAME:$PW -d status="$STAT" http://twitter.com/statuses/update.xml > /dev/null

http://www.bogomil.info/1584/

http://svobodata.org/

Прочетете, помислете и действайте. За да не съжалявате после. После извинение за бездействието ни няма да има – ще ни бигбрадъризират на воля и нищо няма да може да се направи.

Този път не разчитайте, че някой друг ще свърши работата вместо вас. Само този път – наистина е сериозно и наистина е важно.

Уж бях в отпуск.

Уж нещата са спокойни.

Време няма.

Май ми е по лесно на туитвам в туитър, от колкото да блогирам в блога.  Има материал за писане, сили нямам.

На горния адрес НАП публикува съобщения по чл.32 от ДОПК – за болшинството от вас това не значи нищо… но за малка част е важно защото:

Ако намерите съобщение за Вас в този бюлетин, трябва незабавно да посетите ТД/офис. Администрацията на НАП е подготвила това съобщение, за да Ви уведоми, че е започнала процедура по връчване чрез прилагане към досието Ви.

Съобщенията се поставят на видно място в подразделенията на НАП и се публикуват в Интернет.

Ако в 14 – дневен срок от поставянето на съобщението не се явите в Териториалната дирекция/офис, то ще се смята за редовно връчено и ще бъде приложено към досието Ви.

Мисля е ясно за какво става дума… Ако пропуснете да видите въпросното съобщение в Интернет или в офиса на ТД на НАП, то ще се счита за връчено със всичките произтичащи от това последствия… а те не са никак приятни обикновено.

Това значи, че ако сте фирмичка трябва редовно да влизате в сайта на НАП на горния адрес и да проверявате БУЛСТАТ-а си… За една фирма е ОК, но ако обслужвате десетина или стотитна фирми, ако сте счетоводна кантора? Голямо писане на БУЛСТАТ-и и кликане пада… Ето за това си спретнах едно просто perl скриптче, което да проверява вместо мен. В един обикновен текстов файл слагам всички БУЛСТАТ-и които ме вълнуват, по един на ред. Файлчето кръщавам bulstats.txt и го слагам в директорията на скрипта. Изстрелвам скрипта и той праща заявки към сайта на НАП за всеки БУЛСТАТ от файлчето bulstats.txt – ако НАП има съобщения за този БУЛСТАТ скрипта записва html страницата в директорията си, за да може да прегледам съобщенията, като за име на файла използва БУЛСТАТ номера. В отделно текстово файлче записва всичко намерено във формат „BULSTAT – NAP MESSAGES“.

Просто не забравяйте да поставите БУЛСТАТ номерата, които искате да проверите, във файл bulstats.txt в директорията на скрипта…

Естествено скрипта не е перфектен, аз не съм професионален програмист, а просто мързелив сисадмин, който се опитва да улесни живота, своя и на колегите си – има много да се дяла, но като за първа работеща версия е ОК – върши това което се иска от него… Всички предложения за подобрения, подобрения и модификации на кода са повече от добре дошли… единственото изискване е да ги споделите с всички.

begin perl code–>

#!/usr/bin/perl

use strict;
use warnings;
use POSIX qw(strftime);
use LWP::UserAgent;
use HTTP::Request::Common qw(POST);

sub trim($);

my $bulstat = „“;
my $messages = „“;
my $data_file=“bulstats.txt“;
my $currdate = strftime(„%d/%m/%Y/@%H:%M:%S“,localtime);
my $sitedata= strftime(„%Y%m%d%H%M%S.txt“,localtime);

open(DAT,“>>$sitedata“) || die(„Cannot Open File“);
print DAT „Date: $currdate\n\n“;
print DAT „BULSTAT# – NRA MESSAGES\n“;
print DAT „=================================\n“;
open(DAT, $data_file) || die(„Could not open file!“);
print „Read BULSTATS form file bulstats.txt…\n“;
my @raw_data=<DAT>;
close(DAT);

foreach $bulstat (@raw_data)
{
print „Processing BULSTAT# „.$bulstat;
my $ua = LWP::UserAgent->new;
$ua->agent(„Mozilla“);
my $req = (POST ‘http://212.122.164.84/regIzdirvaniSearch/search_res.jsp‘,["egn" => "","bulst" => $bulstat]);
my $request = $ua->request($req);
my $content = $request->content;
$content = trim($content);
$bulstat = trim($bulstat);

open(DAT,“>>$sitedata“) || die(„Cannot Open File“);

if ($content ne „Няма намерени записи.“ and $content ne „“) {

print DAT $bulstat.“ – „;

while ($content=~m{№</font> (.*)</td>}g) {

if ($messages eq „“) {
$messages = $1;}
else {
$messages = $messages.“, „.$1;
}
}

print DAT $messages;
print DAT „\n“;
$messages=“";
open (HTML, „>$bulstat“.“.html“);
print HTML $content;
close(HTML);

}

close(DAT);

}

print „All done – results are in file result.txt\n“;

sub trim($)

{
my $string = shift;
$string =~ s/^\s+//;
$string =~ s/\s+$//;
return $string;
}

exit;

<–end perl code

Има и компилирана версия на скрипта, която може да се изпълнява под Уиндоус без инсталиран perl интерпретатор. Компилирана версия се стартира с просто двойно кликане. Може да я получите на имейл, като я поискате от getnap<at>abv<dot>bg

Мда, това е текста на онова парче… За мен това парче е ултимативното доказателство, че при поп музиката основна роля играе музиката, а текста е някъде на втори план, ако някой изобщо го забелязва. Как иначе да си обясним възможността на цитираната словесна постройка?! Безпроблемното и безкритично приемане на подобен нонсенс от публиката? Какво е това мартини с малко лед, но с много маслини… за бога – МНОГО маслини?!? Колко МНОГО маслини се събират в чаша за мартини, при това така че да остане в нея място и за малко лед, а и за самото мартини?! Ебати текста, ебати полета на поетичната муза. То бива поезия, то може, ама… ама кило маслини за едно мартини не бива. Кой е автора на този брилянт лирически? Но има ли значение… Просто за сведение:

“1 1/2 oz gin
1/2 oz dry vermouth
Stir with ice cubes, and strain into a chilled cocktail glass. Garnish with an olive or a twist of lemon.“

An olive – една маслина…

Особено приятно за гледане/слушане, особено полезно и събуждащо – Larry Lessig: How creativity is being strangled by the law.

Когато слушаш Лесиг имаш странното усещане, че си невъобразимо тъп щом толкова прости, очевидни и аксиоматични положения и идеи не си разбрал до този момент сам, а е трябвало той да ти ги формулира, сдъвче и поднесе. Имаш чувството, че си бил сляп, глух и заспал, и тепърва се събуждаш и оглеждаш около себе си и виждаш от къде и на къде е тръгнал Света около теб.

Предупреждение – линкът е към гадна Java!!

Принципа е прост – всяко пръстче изобразява една позиция от десетте разряда на двоично число…. Сгънато пръстче е нула в тази позиция, изправено пръстче е единица. Десет изпънати пръстчета съответстват на десет единици = 1023… :)

И понеже хората се делят на 10 вида – такива, които разбират двоичната бройна система и такива, които не я разбират, следва обяснение за тези дето не я разбират:

Обърнете ръцете си с дланите навън една до друга. Най-дясното пръстче на дясната ви ръка е 1, следващото е 2, следващото е 4, следващото е 8…. 16… 32… 64… 128… 256… 512! И така – ако е вдигнато най-лявото пръстче на лявата ръка, а всички останали са свити – това е 512. Сега ако вдигнете и най-дясното си пръстче на дясната ръка – 512+1 = 513! Вдигнете и второто пръстче от дясно – 512+2+1 = 515! Мисля лесно се схваща логиката…

Яко, нали?

[spoiler]

Любимото ми е изобразяването на „4″ и на „9″ хихихи…

[/spoiler]

Всички компютри в офиса ми са именовани по схема, за да има някакъв ред. С изключение на два stand-alone компа, които са извън локалната ни мрежа и служат за достъп през интернет до разни борсови бази данни, индекси и банкови сайтове. Вероятно понеже не са в мрежата съм пропуснал да им сложа стандартните имена когато съм ги инсталирал. Пропуск – нарушават ми схемата и реда, нищо че са извън локалната мрежа (и извън домейна съответно). Веднага сядам и поправям. А при смяна на името на машината, Дограмата съвсем естествено реагира с искане за рестарт. Аз игнорирам – така или иначе в края на деня ще ги изключат и ще ги включат в понеделник.

Миналия Понеделник.

В 7:20 сутринта звъни джесемето и от офиса ми съобщават, че не могат да си свалят борсовите данни, защото двата въпросни компютъра изведнъж при стартирането пожелали потребителско име и парола! WTF? Тези двата винаги са били настроени да стартират без да изискват оторизиране – не им трябва, не са в мрежа, не са в домейн?! Диктувам няколко стандартни логина и пароли, които използваме понякога при инсталация на нова работна станция – и двете компютърчета отхвърлят всички. Причината – „Не е намерен домейн контролер за това потребителско име“… WTF?!? Какъв домейн контролер, бе?!? Нахлузвам на две на три някакви дрехи, викам такси и след двадесет минути съм в офиса. За да се убедя с очите си в невъзможното – и двете машини изведнъж са решили, че са в някакъв домейн, упорито отказват да приемат каквото и да е потребителско име – дори администраторския акаунт бива отхвърлен със същото безразлично „няма домейн контролер за това име“… И сега? Не е решение да прасна нов Уиндоус отгоре – на компа има инсталирани софтуери, чиято преинсталация ще отиде до обяд, да не споменаваме разните сертификати и прочие, дето естествено никой не е бекъпнал и съществуват само на тях… ако трябва да се анулират и да се чакат нови – отиде два дена… а хората трябна да работят и трябва да работят сега и веднага!

Кратък research ми отваря очите за ситуацията… Като съм сменил името на машините е трябвало да рестартирам тутакси, за да влезе новото име в сила. Отлагането на рестарта не е опция, а сто процентова гаранция за катастрофално омазване. И други бяха яли тия пасти. С думи прости – ако не се рестартира веднага, с течение на времето Дограмата „забравя“, че името е сменено – нещо си там се омацва със SAM файла. И когато евентуално я спрете и пуснете отново – тя се опитва да верифицира юзърите пред старото име на машината… но машината вече не се казва така… и става една… измисля си едни домейни, въпреки че е в проста уъркгрупа и никакви домейни няма… не приема паролите… Няма влизане. Няма влизане – но само ако разчитате единствено на Дограмата… Защото съществува едно такова нещо наречено Offline NT Password & Registry Editor и това е Линукс базиран инструмент за редактиране, отблокиране, променяне на паролите за достъп на потребители под w2k, XP и Vista дори… Много яко! Правят се три дискети – една със самия инструмент и две с драйвъри за твърди дискове. Boot-вате от първата дискета, после слагате дискетата с драйвърите когато ви я поиска, после просто следвате указанията и… успешно оправяте кашата сътворена от вас в съучастие с гениалните програмисти на Уилям Хенри Гейтс III… Once again – the day is saved thanks to the Linux!

Cool…

Извода от тази история е – винаги рестартирайте, когато Дограмата ви помоли да го направите – за ваше добро е. Това е Уиндоус, не е Линукс. Рестартите са част от концепцията на Микромек за операционна система, независимо дали ви харесва, дали сте се научили от *nix да не рестартирате – това не е *nix. Запомнете го. А ако не сте от паметливите – свалете си Offline NT Password & Registry Editor и го дръжте някъде, където да ви е под ръка. Обичам такива малки, елегантни и умни инструменти. Може би защото съм глупав… може би защото ми се налага да работя с Уиндоус… знам ли.

1 – 2 минути – ненормално кратък

3 – 7 минути – приемлив

7 – 13 минути – нормален

14 – 30+ минути – ненормално дълъг.

За секс става дума, правилно си помислихте. За продължителността на половия акт. Оказва се, че в секса съществува нещо като правило 7/13, нещо като Златното Сечение ама в секса – между 7 и 13 сантиметра е нормалния размер мъжки полов орган, между 7 и 13 минути е нормално да продължи един акт. Няма съвпадения в природата :) и всичко над 13 е просто нездрава лакомия. Статията на тия двамата канадски доктори е публикувана в The Journal of Sexual Medicine.

Аз съм склонен да им вярвам… С едно уточнение – ако става дума за времетраенето на същинският полов акт, тоест ако в тия 7/13 минути не включваме „загрявката“.

Вие как мислите? Какъв времеви интервал смятате за нормален/ненормален според собствените си наблюдения и опит?

Все още е там, въпреки трите бомби дето му бяха метнати в една вечер в безпрецедентен терористичен акт. Цялата отговорност поемат терористите от Kultur Shock, Черно Фередже и Балканджи – до един тъмни балкански субекти. С малко японски и американски подкрепления. Подробности от очевидци скоро.

Leap Year – Wikipedia, the free encyclopedia

Ебаси…

Какво определя една тоалетна като женска или мъжка? Какви са първичните и вторичните полови белези при тоалетните? Нямам предвид чисто мъжки писоари, а нормална тоалетна с тоалетна чиния (като описаната по-горе). Явно има нещо, което само жените усещат…

П.С.: И не ми казвайте – чистотата… щото обикновено мъжките са по-чисти, а не вярвам жените да си падат по мръсни тоалетни, поради което да не искат да ползват чистите мъжки…

Та на съседната опашка… възрастна жена, овехтели дрехи, поне дузина натрупани една върху друга, за да си припокрият явно една на друга дупките и зирките, та с общи усилия да предпазят стопанката си от студа. Клин, провиснал на коленете… Но иначе дрехите са си видимо чисти. Самата жена е чистоплътна, косата й е поразбъркана, но все пак прибрана в опит за кок от ония кокове задължителни за възрастните жени. Ясен поглед, в очите й дори има усмивка, доволна е явно от покупките. Купила си е най-вече зеленчуци – миналогодишни репички, мърляни марули, дебели, опаковани в найлон, меки краставици и други трудно разпознаваеми вече растителни видове- все боклука, който тия от „Фантастико“ наричат „зеленчук“ и сигурно го взимат от сергиите на кварталните пазарчета за без пари, когато продавачите там искат да се отърват от залежалата стока. Момичето на касата мина всичко през четеца и бодро обяви – 20 лева и 19 стотинки… Жената подаде два ваучера (май ЧекДежене) за по десет лева всеки. Очевидно предварително беше си направила сметката и беше сложила в количката си толкова стока, колкото може да покрие с тях. Е и двадесет стотинки да додаде. И тук стана каквото стана… Като писна това момиче на касата срещу жената… Ама как така ваучери?! Ама защо не питала предварително дали може?!! Жената мига втрещено и тихо обяснява – ами то нали тук ги приемате, аз съм пазарувала с ваучери тука… Момичето набира – приемали, ама вече не, от февруари не приемат! Точка! Жената се оправдава, че не е знаела, няма никъде в магазина табелка, бележка поне пред касите, че не се приемат вече такива ваучери… Момичето обаче си фучи – има, няма, тя защо не била попитала! Да била питала! Жената вече се смалила двойно, опитва се да стане невидима едва ли не… какво ще правим сега? Предлага да отиде да опита да ги преобърне в пари някъде и да се върне – не може! не! не може да чака касиерката! Какво да правим?!? Вади смачкани дребни банкноти и монети – ето тука имам осем лева… и така някак неохотно хем ги подава на момичето на касата, хем не й се разделя с последните може би пари преди пенсия (почти края на месеца е). Момичето ги грабва и ги хвърля в чекмеджето на касата под насълзения вече поглед на жената… така става вече, така ще се оправят, ще сторнина почти две трети от покупките й и ще ги докара до осем лева… Жената вече съвсем не се вижда от ръба на плота на касата… смачква ваучърите в смущението си и ги натъпква в един от дузината джобове на една от дузината си жилетки… взима си олекналата торбичка с мърлявите повехнали „фантастико“ зеленчуци и почти на бегом излиза от магазина… не е нужно да казвам, че погледа й вече е мътен, няма и следа от усмивки и подобни…

Защо ви разказвам всичко това? За да изкарам „Фантастико“ лоши? Не. Няма нужда да ви манипулирам аз, просто идете на пазар там… За да покажа момичето на касата като безсърдечна кучка? И това не е… тя си има своя си нерадостна история – двеста-двеста и педесет заплата… удръжките за липсите я лапват половината… некултурни клиенти, дори пияници, кавги за ресто и дребни. Тъжна работа. И това не е.

Разказвам го, за да ви покажа какъв безсърдечен задник съм аз.

Бях там, на съседната каса. В джоба си имам поне три карти и достатъчно пари в кеш. Какво ми пречеше да взема ваучерите на жената (аз няма политика като на „Фантастико“ да не пиремам ваучери) и да платя покупките й, да приключа целия театър преди да е започнал? Можех да спестя унижението на тази жена. Тя е нечия майка… как бих реагирал, ако знам, че някой се отнася така с моята майка? Но направих ли нещо? Не. Изгледах цирка от край до край. Като най-обикновен средностатистически гъз без сърце.

Аз съм лош човек. Вече е потвърдено…

Edward Scissorhands (1990) – 7.9/10 (IMDB)

Ed Wood (1994) – 8.0/10 (IMDB)

Sleepy Hollow (1999) -7.5/10 (IMDB)

Charlie and the Chocolate Factory (2005) – 7.3/10 (IMDB)

Corpse Bride (2005) – 7.5/10 (IMDB)

Sweeny Todd: The Demon Barber of Fleet Street (2007) – 8.2/10 (IMDB)

Това е… Празно няма. Такава бляскава съвместна продукция не може да е плод на просто съвпадение. Бурни чувства бушуват тука. Кой на кого ще приеме фамилията след като и ако се вземат – няма никакво значение, важното е да продължават все така да се обичат и да си народят още много, много, много рожбички на които ние да се радваме и наслаждаваме…

За това е хубаво да си припомним думите на Франклин сега, когато от нас искат да се откажем от късче Свобода и в името на една измамна Сигурност да предадем Контрола над Словото и Общуването в ръцете на днешните Контрольори. Да изберем дали ще бъдем Франклин, па макар и за малко и в нашите малки мащаби, или ще бъдем овце, щастливи ако има кой да ни стриже, дои, пои, води на паша… и коли от време на време…

„Those who would give up Essential Liberty to purchase a little Temporary Safety, deserve neither Liberty nor Safety.“

Benjamin Franklin

P.S. Как да се противопоставим? Нашето предимство е, че сме на собствена територия и познаваме света на мрежата, който за Контрольорите е тъмна Индия. Четете Йовко Ламбрев – разказа му за братиславските хотели. Освен това – действай като истински свободен гражданин – подпиши Отвореното Писмо.

Story of Stuff

Вярно, че там говорят за САЩ, но това няма никакво значение. Проблема започва от всеки един от нас. Ние сме тези, които трупат ненужни натурии с килограми и дори тонове през целия си живот. Колко дървесина съм похабил до момента под формата на ненужни опаковки за ненужни стоки? Колко пласмаса, желязо, горива, колко чужд труд? Не знам. Сигурно цифрите биха ме ужасили. Добре е, че не знам. Добре би било и да се замисля от тук нататък как по-рационално да употребявам планетата си. Ако всеки го направи за себе си и в своята си малка сфера на влияние – резултатата би бил с огромен ефект за всички. Така че проблема освен че започва с всеки един от нас, също така и завършва с всеки едни от нас. Да го завършим.

Мъдреца Карлин също има мнение по въпроса… Изглежда смешно, но само на пръв поглед. После не е. Приятно гледане.

Как да свържем два компа и един суитч с един кабел:
http://www.duxcw.com/yabbse/index.php?boar…;threadid=20185

The 5-in-1 network admin’s cable – или – Кабел за всичко:
http://www.ossmann.com/5-in-1.html

RJ45 Loopback Ethernet Cable:
http://www.tikkiweb.net/loopback
http://www.markwilson.co.uk/blog/2006/05/c…pback-cable.htm
http://www.juniper.net/techpubs/software/n…loopback25.html

Тестер за непрекъснатост на кабелна връзка (и други хитринки):
http://www.finnie.org/text/network-tips/#continuity-tester

Смесена мрежа LAN+Telephone:
http://www.zytrax.com/tech/layer_1/cables/mixed.html

Pinouts:
http://www.meadow.net/pinouts.html
http://pinouts.ru/

Phone-man’s Home Phone Wiring Advice Page:
http://www.homephonewiring.com/

„Over the weekend the vultures got into the presidential palace by pecking through the screens on the balcony windows and the flapping of their wings stirred up the stagnant time inside, and at dawn on Monday the city awoke out of its lethargy of centuries with the warm, soft breeze of a great man dead and rotting grandeur.“

The Autumn of the Patriarch by Gabriel Garcia Marquez

—

„Many years later, as he faced the firing squad, Colonel Aureliano Buendia was to remember that distant afternoon when his father took him to discover ice.“

One Hundred Years of Solitude by Gabriel Garcia Marquez

—

„Lolita, light of my life, fire of my loins. My sin, my soul. Lo-lee-ta: the tip of the tongue taking a trip of three steps down the palate to tap, at three, on the teeth. Lo. Lee. Ta.

She was Lo, plain Lo, in the morning, standing four feet ten in one sock. She was Lola in slacks. She was Dolly at school. She was Dolores on the dotted line. But in my arms she was always Lolita.“

Lolita by Vladimir Nabokov

—

„Happy families are all alike; every unhappy family is unhappy in its own way.“

Anna Karenina by Leo Tolstoy

—

„You will rejoice to hear that no disaster has accompanied the commencement of an enterprise which you have regarded with such evil forebodings.“

Frankenstein by Mary Shelley

—

„It seems increasingly likely that I really will undertake the expedition that has been preoccupying my imagination for some days. „

The Remains of the Day by Kazuo Ishigiro

—

„The idea of eternal return is a mysterious one, and Nietzsche has often perplexed other philosophers with it: to think that everything recurs as we once experienced it, and that the recurrence itself recurs ad infinitum!“

The Unbearable Lightness of Being by Milan Kundera

—

„It was a bright cold day in April, and the clocks were striking thirteen.“

1984 by George Orwell

—

„If you really want to hear about it, the first thing you’ll probably want to know is where I was born, and what my lousy childhood was like, and how my parents were occupied and all before they had me, and all the David Copperfield kind of crap, but I don’t feel like getting into it, if you want to know the truth.“

Catcher in the Rye by J. D. Salinger